6 изненадващи факта за изучаването на езици и развитието на мозъка

//6 изненадващи факта за изучаването на езици и развитието на мозъка

6 изненадващи факта за изучаването на езици и развитието на мозъка

Учим чужди езици, за да успеем в кариерата си, да се преместим в друга държава или просто защото харесваме този език и културата на неговите носители. В същото време, изучаването на езици е от голяма полза за нашата психика и за развитието на мозъка ни. Любопитното от тази гледна точка е, че по-добре да знаете няколко езика не перфектно, отколкото да научите добре един чужд език.

1. Изучаването на езици кара мозъка ни да увеличава обема си

Ако учите чужди езици, мозъкът ви расте, и то в най-буквалния смисъл на думата. По-точно, неговите отделни области растат – хипокампусът и някои части на мозъчната кора на големите полукълба. Изследователи, публикували резултатите си на мозъчни изследвания на професионални преводачи, отбелязват увеличаване на обема на сивото вещество при тези, които задълбочено изучавали чужди езици в продължение на поне три месеца. Колкото повече усилия е направил определен участник в изследването, толкова по-забележимо е нарастването на  обема на сивото вещество.
(J. Mårtensson et al. «Growth of language-related brain areas after foreign language learning». NeuroImage, 2012)

2. Чуждите езици ви спасяват от синдрома на Алцхаймер

Билингвистите (говорещите на два или повече езика)  средно с пет години по-късно развиват деменция, причинена от болестта на Алцхаймер. Екип от невропсихолози стига до такъв удивителен резултат, сравнявайки хода на заболяването при хора, които владеят чужди езици и, такива, които не говорят. От 211 участници в проучването, 102 пациенти говорят поне два езика, а останалите 109 говорят само майчиния си език. След като проучили хода на заболяването при представители на тези две категории, учените стигнали до заключението, че в първата категория първите признаци на синдрома са диагностицирани средно 4,3 години по-късно и състоянието на деменция, което е довело до неговото развитие, е 5.1 години по-късно от втората категория . Още по-рано лекарите изразили мнение, че засиленото развитие на мозъка (не е задължително изучаването на езици, може и математически занимания, редовно решаване на сложни пъзели, логически игри) забавя развитието на синдрома на Алцхаймер. Споменатото проучване е едно от първите потвърждения на тази хипотеза. Имайте предвид, че профилактичният ефект от изучаването на езици е много по-силен от всяка медикаментозна терапия на това заболяване.

(F. Craik, E. Bialystok, M. Freedman «Delaying the onset of Alzheimer disease: Bilingualism as a form of cognitive reserve». Neurology, 2010)

3. Двуезичните имат по-добри музикални умения

Изучаването на чужд език принуждава мозъка да разпознава изобилие от звуци, които никога преди не си е направил труда да изолира и различи. Европеец, изучаващ китайски, с изненада открива, че това, което според него е звукът „с“, всъщност се оказват три напълно различни звука. Китаец, изучаващ руски, открива, че по отношение на богатството на интонационните промени в изречението този език надминава по тонално разнообразие  китайскатата сричка. Човек, който изучава чужд език, се научава да разпознава звуковете много по-добре – и след това постига по-забележим напредък в овладяването на музикални инструменти. Не бива обаче да благодарите на ушите си за подобряване на музикалните ви способности – мозъкът, а не слуховите органи, вършат основната работа по разпознаване на звуковете.

(J. Krizman et al. «Subcortical encoding of sound is enhanced in bilinguals and relates to executive function advantages». Proceedings of the National Academy of Sciences of the United States of America,2012)

4. Владеещите езици се отличават със способността си да изпълняват много задачи

Тези, които владеят няколко езика, могат по-лесно да превключват от една задача към друга и да решават паралелно няколко различни проблема в главите си. Освен това, те се адаптират по-бързо и лесно към неочаквани промени в обстоятелствата. Авторите на изследването, установили този факт, провели два експеримента. В първия – билингвистите и хора, които владеят само родния си език, били подложени на поредица от тестове, които показали, че първите са по-способни да се справят  едновременното с изпълнението на няколко задачи и с прехода от задачи от един тип към задачи от съвсем различен, нов тип.

Вторият експеримент бил по-труден: в него са били предложени тестове на едноезични и билингвисти от различни възрастови групи. Съвсем очакван бил и резултатът:  младите хора са по-добри в решаването на логически проблеми, отколкото хората на възраст 45-50 години и повече. Интересното е, че разликата в уменията между млади и възрастни билингвисти е незначителна. Оказало се, че с напредване на възрастта билингвистите поддържат способността си едновременно да решават различни сложни проблеми. Изследователите отбелязват, че за да се придобият тези способности, език трябва да се учи от ранна детска възраст.
(B. Goldet al. «Lifelong Bilingualism Maintains Neural Efficiency for Cognitive Control in Aging». The Journal of Neuroscience, 2013)

5. Езиците подобряват паметта

Децата, израснали в многоезична среда, имат много по-добра памет от тези, които са чували в детството си само родния си език. Освен това, според изследователите, това обикновено означава, че те са по-добри в смятането наум, по-добри в четенето и в други подобни умения. Децата-билингвисти също по-добре запомнят последователността на различни предмети и събития. Същото ги прави по-уверени в ориентацията, както и да съхраняват в главата си списъка от нещата, които трябва да изпълняват. Разликата се проявява още на 5-7 години и продължава, очевидно, за цял живот.
(J. Morales et al. «Working memory development in monolingual and bilingual children». Journal of Experimental Child Psychology, 2013)       

6. Билингвистите имат по-добри умения за концентрация

Обществото често си представя хората, владеещи няколко езика като разпиляни „маниаци“, но този стереотип е много далеч от истината. Напротив, именно билингвистите се отличават с по-силно внимание както към основната същност на всяко важно явление, така и към неговите детайли. Например, те разбират в движение същността на взаимодействието между хората в нов екип, в който току-що са попаднали. Друг стереотип на обществото – хората, които учат няколко езика, познават по-зле родния си език – не е съвсем справедлив. Оказва се, че това се забелязва у хора с ниско ниво на образование, научили втори език в контекста на мултикултурната си среда. Въпреки всичко, билингвистите развиват по-дълбоко разбиране на логиката на собствения си език, като граматика и словообразуване.
(E. Bialystok, F. Craik «Cognitive and Linguistic Processing in the Bilingual Mind». International Journal of Bilingualism December, 2014)

 

източник и превод от: https://www.psychologies.ru/

2021-05-14T13:21:24+00:00 Текущи събития|Коментарите са изключени за 6 изненадващи факта за изучаването на езици и развитието на мозъка
error: Съдържанието е защитено!