Какво се случва на първата среща с психолога?
Когато родителите се обаждат по телефона, за да уговорят първата среща, обикновено те трябва накратко да изложат същността на проблема, който ги е накарал да се обърнат към специалист. Взимайки предвид получената информация, психологът ще реши кой да дойде на първата среща: само родителите или и детето.
Ако психологът е помолил да се срещне и с детето, родителите трябва да проведат един кратък разговор с него относно това какво ще се случи. Терзанията, които самите родители изпитват преди срещата, все пак знаейки в общи линии какво ги очаква, са натоварващи. Детето обаче няма откъде да почерпи тази информация и също изживява своите страхове и притеснения от непознатото. За да се избегне това емоционално напрежение, което може да доведе до затваярне на детето в себе си , е добре родителите да обяснят на достъпен за детето език с кого му предстои среща. Една обща идея за всяка възраст е да се каже на детето, че психологът е човек, при който родителите и децата отиват, за да говорят за някои от техните трудности и проблеми. Той помага за това всеки от тях да се почувства по-добре, като заедно търсят разрешението на тези проблеми.
На самата среща психологът моли родителите да разкажат подробно какво ги води при него. При възможност се изясняват причините на съществуващия проблем: дали това е неотдавна появила се ситуация или е следствие на далечен семеен или междуличностен конфликт. Обсъждат се възможните начини за оказване на помощ на детето и неговите родители. Понякога се налага предварителна работа с родителите преди да започнат сесиите с детето.
Ако бъде взето решение за стартиране на психотерапевтични занимания с детето, психологът обсъжда особеностите на тази работа.
• Правила при психотерапевтична работа с деца:
С цел психотерапията да бъде успешна и да донесе резултат, съществуват някои правила:
1. Конфиденциалност: всичко, за което се говори в кабинета на психолога, не излиза извън стените на кабинета. Единствено това би могло да се случи, ако психологът получи информация за намерение за причиняване на вреда на себе си или на друг човек.
2. Неутралност – фигурата на психолога остава неутрална за клиентите. Психологът не може да кани за психотерапия и консултация роднини и познати. Също така не може да осъществява каквито и да е отношения с клиента (приятелство, среща на гости при общи познати, бизнес-партньорство) освен психотерапевтични.
3. Психологът и родителите се договарят за деня и часа на заниманията. При наложителна отмяна на сесията родителите предупреждават психолога, но не по-късно от един ден предварително. Психологът също от своя страна предупреждава родителите за промяна на заниманието. Ако клиентът не е предупредил навреме за отмяна на сесията, същата се заплаща.
4. Ако клиентите закъсняват за сесията, заниманието се съкращава и завършва в определения по график час. Психоаналитиците се шегуват, че ако клиентът идва по-рано, значи той изпитва тревога, а ако закъснява, значи се ядосва.
5. Ако родителите по някакви причини решават да прекратят заниманията или да ги преустановят за определен период, те са длъжни да предупредят психолога 1-2 занимания в аванс, за да може психологът да прецени как да завърши терапията, доколкото е възможно.
6. Работата с детето предполага активно сътрудничество от страна на родителите с психолога. Обикновено срещите с родителите се осъществяват веднъж месечно.
7. Тъй като родителите по косвен начин са въвлечени в психотерапевтичния процес на детето, те могат да изпитват различни чувства спрямо психотерапевта: съпротива към терапията и желание да бъде по-скоро завършена, агресия и злоба, неудовлетворение от работата на специалиста.Подобни емоции периодично се появяват на различните етапи от терапията, което е свидетелство за положителна динамика на психотерапевтичния процес. Затова подобни идеи трябва да бъдат обсъждани с психолога, за да бъдат извлечени от подсъзнанието и по този начин да се преодолеят негативните преживявания и спомени.
• Видове психотерапевтична работа с деца, прилагани в Детски център Оксиния:
Терапия с приказки – това е вид психотерапия, в основата на която лежи обсъждане с детето на приказки, разкази, истории с цел да се разкрие дълбочинния смисъл на събитията. На детето му се прочита приказка, понякога му се предлага да си измисли сам своя ,по определена тема, да нарисува картинки.
Творческят процес позволява да бъде пренастроена конфликтната или травмиращата ситуация и да се намери оптимално решение.
Арттерапия – това е форма на психотерапия чрез рисуване, лепене, моделиране, която дава изход на вътрешните конфликти и потиснати емоции, спомага да бъдат разбрани собствените чувства и преживявания, също така способства за отпускане и премахване на напрежението.
Игрова терапия – може да бъде ползвана с деца на най-ранна възраст. С помощта на психолга детето проиграва и преиграва травмиращи събития и конфликтни ситуации. Учи се да строи нови отношения.
Терапия с пясък – Дава възможност детето да изрази чувства, за които не може да подбере думи; да усети в себе си това, което във всекидневието не се забелязва.
Музика и ароматерапия– По време на сесиите психологът грижовно е подбрал подходяща за всяко дете музика и аромати, спомагащи за релаксация илисъсредоточаване и, разбира се, взаимно доверие.
• Продължителност на терапията и резултати.
В зависимост от сериозността на вашия проблем, курсът може да продължи от 1 среща до няколко години
В процеса на няколко сесии с родителите може да се обсъдят неотдавна възникналите конфликти и сложни ситуации..
Ако проблемът съществува отдавна и касае значими отношения в семейството и околните, тогава курсът от занимания ще продължи от няколко месеца до няколко години.
Заниманията с детето се провеждат 1-2 пъти седмично с продължителност на сесията 50 мин.
Освен това на родителя може да му бъде предложена лична психотерапия с психолог или психотерапевт.
Преди завършване на на психотерапевтичната работа, психологът провежда заключителна сесия с детето, както и назначава среща и с родителите. На тази среща се обсъждат резултатите от работата с детето, дават се препоръки на родителите.
• Проблеми, които предполагат психотерапевтична работа:
– неврози, тикове;
– повишена тревожност, страхове;
– ниска самооценка;
– депресии;
– соматически симптоми (бронхиална астма, алергии, безпричинни болки в главата и други заболявания, при условие, че класическото лечение не помага);
– хиперактивност;
– трудности във взаимоотношенията в семейството, в училище, в детската градина;
– стресови и травматични ситуации.
Пожелаваме ви успех!