Детето ми говори, но не съвсем… дали да  се посъветвам със специалист?
Детето ми не произнася някои звуци…дали това ще продължи дълго?
Детето ми говори на „бебешки”, другите не го разбират…
Детето ми не говори правилно… сега накъде?
Как детето ми да говори правилно?
Как да помогна на детето си да говори правилно?
Искам детето ми да говори правилно!

Едно от нещата, коeто ни определя като хора и често играе ролята на визитка за нас самите, е начинът, по който говорим. Някои от нас притежават дар слово, докато за други поройният поток от думи е труден за усвояване. Всеки родител зорко следи за първите думи, за първите желания и смешновати бърборения на своя малък откривател.  Понякога се пораждат съмнения дали малчуганите успяват да скалъпят правилните изречения и дали езичето се е усукало достатъчно, за да се чуе правилният говорен звук. Тези терзания често са съпроводени с ужасяващи преживявания на страх, паника и тревога. В главата ви нахлуват спомени от вашето детство за това как децата се подиграват на своите връстници с трудности в говора – било то заради пропуснат звук, някакво изопачено звучене на дума или пък запъване и заекване, все малки грешки, които обаче се обсъждат обстойно от всички. Започвате да виждате като на филм как всички тези тягостни моменти се случват на вашето дете и усещате в собственото си сърце мъката и даже срама, който то би изпитало тогава. И така, стъпка след стъпка, вече сте затънали в емоционален кръговрат от черни краски и безпомощност. Именно за да се избегне тази изтощителна върволица от въображаеми (а понякога вече и съвсем реални) случки, е небходимо да пренасочите фокуса си от проблема към неговото разрешение. Трудностите в общуването са сред най-разпространените проблеми в детска възраст и са разнообразни в своето проявление при всяко отделно дете. Специалистите, които са конкретно подготвени да се справят с тази палитра от детски говорни и езикови затруднения, са логопедите. Вероятно и за тях сте чували страховити разкази, митове и легенди, достойни да бъдат включени в антология по старогръцка митология заради техния завъртян сюжет и трагикомичните изводи. Склонността ни да се страхуваме от непознатото може бързо да стане причина да повярваме на подобни истории. В действителност обаче посещенията при логопед са не само полезни за децата, но и много любими и интересни за тях.

Как се случва така?
Много просто – детето получава вниманието на логопеда единствено и изцяло върху себе си в продължение на 45 минути (това е времетаренето на едно посещение), като всички игри са поднесени само за него и то по завладяващ за него начин, а трудните понякога задачки-закачки не минават без сигурната и насочваща подкрепа на логопеда. От един непознат човек логопедът постепенно се превръща в ценен и важен човек в живота на детето заради специалния вид връзка, формираща се помежду им. Това в никакъв случай не означава, че другите значими за детето хора изостават на заден план или пък престават да са важни за него. Логопедът просто дава на детето механизмите за справяне с трудностите и работи не само върху езика, но и върху това детето да е уверено в своите способности и да вярва, че може да преодолее неща, които дотогава са му били непосилни (като например да каже името си, което включва трудния звук „р”).

Всичко това е възможно благодарение на силната и последователна подкрепа от страна и на вас, родителите. Да се научим да говорим е коствало на всеки от нас години усилен труд, започнал още в първите часове след раждането. Думите, които прелитат и обсипват пеленачетата, силно ги заинтригуват наред с придружаващите ги бързи движения на устните. След година тези странни върволици от звукове придобиват значение и се оказват доста полезен способ за израз на желанията и недоволствата.  Така детето трупа опит в употребата на смислозначимите верижки от звукове и с нарастваща скорост и инерция осланя себе си в тях. Вземайки това предвид, получавате представа за силата на затвърдените начини за комуникация, използвани от детето и заучени от нас, възрастните. Промяната на някакъв вече усвоен механизъм (дали е изговарянето на даден звук или конструирането на изречение) отнема много усилия и тренировки. Представете си, че обичате да рисувате и сте се научили да рисувате, като държите четката в юмрук. Работите по този начин години наред и не ви прави никакво впечатление, че други художници хващат четката между палеца и  показалеца си. Картините ви изобразяват добре желания предмет, но тези на другите художници притежават по-реалистичен вид заради по-детайлното представяне, изразените контури и извивки. Вие дори не забелязвате тези фини разлики, докато при вас не идва учителят на художниците. Той ви показва не само красотата на малките детайли, които вие дотогава не сте успявали да откриете сами, но и правилния начин за хващане на четката. Колкото и да ви се иска, не успявате веднага и бързо да усвоите този нов начин. Ръката ви сама посяга да вземе четката в юмрук, както е правила стотици, дори хиляди пъти досега. Мисълта ви нашепва, че така не е правилно, но това трудно успява да спре познатото движение. С много желание и упоритост започвате да спирате ръката си по средата на пътя към четката и да я насочвате само с палеца и показалеца към нея. Правите първите си опити за изобразяване тромаво, но след настойчиви ежедневни тренировки започвате да привиквате към този нов начин. С времето все по-лесно ви се струва да рисувате с новия захват на четката, но все още има моменти, когато трябва да си наложите да работите по този начин. Постепенната промяна личи и във вашите картини, където някои от предметите продължават да са с нестабилни очертания, а други да са с чисти и изящни контури. Всички тези лъкатушения продължават известно време, докато не стигнете до моментa на триумф, в който картините ви притежават онзи размах на свобода и детайлност както на другите художници.
Това сравнение може в някаква степен да илюстрира дългия път на промяна и усъвършенстване на езика на детето. Процесите на обработване и използване на вербална информация се извършват от цели комплекси мозъчни структури и тяхното препрограмиране изисква упорита тренировка и обучение. Тук идва мястото на логопеда, който показва на детето тайните на приказния свят на общуването. Като същински пирати той и детето търсят скритите съкровища звукове из купищата думи и така опознават дискретните акустични разлики между звуковете (съскави и шушкави, звукове „р” и „л”). После насочват поглед към игривото езиче, което понякога мързелува и не иска да работи – спи, когато трябва да каже звук „л”, а устните наместо него казват „уъ”. Помагат и на Жабчо-чужденец да подреди правилно думите една до друга, за да може неговият приятел Паток да го разбере. С буквите и цифрите съставят тайни кодове и предават съобщения на принцеса от далечна страна. Приключенията в заниманията с логопеда бързо улисват младите изследователи и ги превеждат през бездните на трудните думички и изречения.

Мама и татко също са включени в това детско пътешествие.  То може да трае няколко седмици или дори месеци, но, както знаем, всяко хубаво нещо си струва усилията. Затова малките лъвчета да подготвят зорки очи, наострени уши и изкусни пръсти за едно гмуркане в свят на игра и нови знания. За мъдрите Лъв и Лъвица се пада честта да окуражават мъника в новото начинание и да го зареждат с желание и сили, за да стигне то до края на приключението. Нека не забравят обаче, че логопедът не е магьосник с вълшебна пръчка за премахване на затруднения, а вещ водач с издайнически карти към лелеяни съкровища и умения за сътворяване на чудна веселба.
автор: Радослава Беева – магистър логопед, психолог, Детски център „Оксиния“

РАЗВИВАЩИ КНИГИ И ИГРИ ЗА ВАШИТЕ ДЕЦА в Магазин за чужди езици (ж.к.Младост-3,бул. Александър Малинов 57) и ОНЛАЙН