ДЕТСКАТА РЕЧ - ЕТАПИ  НА ФОРМИРАНЕ
Етапи на развитие от 0 до 1 годинка.
Детската реч-етапи на формиране
Към края на 1-ия месец след раждането здравото детенце реагира при общуване с него: обръща внимание на човека до него (най-често мама), престава да плаче при контакт с човек.
През 2-ия месец детето вече се усмихва при общуване, като към 6-та седмица това се изразява в своеобразно движение на устните, а към 8-та седмица отбелязваме истинска усмивка. 
В 3-ия месец се разива гукането. Бебето проявява вълнение при общуване с човек. Гукането (агу, гъъ, гуу) се появява като реакция на усмивка и говорене от страна на възрастния с бебето, като преобладават гласните звуци и съгласни като  г, к, н. 
На 4 месеца при бебето се различава първият бебешки смях , съпроводен с пискливи звуци при емоционално общуване с голям човек и към 16-та седмица смехът се превръща в прдължително кикотене.
През 5-ия месец детето реагира на посоката на звука, опитва се да „пее”, променяйки интонацията на гласа си.  
На 6 месеца здравото бебе произнася първите срички като  ба или  ма. Детето започва да разбира  отправената към него реч: вслушва се в гласа на големия човек, правилно реагира на интонацията, разпознава познати гласове на своите близки. 
През 7-ия месец  детенцето вече е готово за игрово общуване с възрастен и използва различни гласови реакции, за да привлече вниманието на възрастния.
Към 8-ия месец се появява реакция на непознато лице.   През този период на нормалното развитие е появата на бебешкия лепет, който се изразява в повтаряне на еднакви срички. При появата на непознато лице следва реацкия: ма-ма,  ба-ба, па-па, та-та и т.н. В речта  на бебето се използват всички гласни звукове и съгласните  б, п, м,. 
През 9-ия месец за бебето е показателно общуването чрез жестове, той/тя може да покаже къде е мама, да си играе с нея на „криеница”, „хей ръчички” и т.н.. 
На 10 месеца детето използва в съзнателното си общуване като минимум 1-2 лепетни думи (мама, баба, тата).
През 11-тия месец вече използва около 4 лепетни думи, които имат значение в конкретни ситуации.
При навършване на 1 година нормално развиващото се детенце използва вече 3-4 лепетни думи, разбират отделни думи, съотнася ги с назоваваните от тях предмети. Разбира прости инструкции, съпровождани с жестове („На, вземи.”, „Къде е мама?”, „Дай ръка.”, „Не трябва”).
Етапи на развитие на детската реч от 1 година до 7 години
Детската реч-етапи на формиране от 1 до 7 годинки
На 1 година и 3 месеца  речниковият запас се увелличава до 6-7 думи. Детето разбира проста инструкция без придружаващи жестове. Показва на картинка познати думи.
На 1 година и 6 месеца малчуганът показва една или две части от тялото си („Къде е нослето?”, „Къде са ръцете?”). Речниковият запас е увеличен до 9 – 20 думи.
На 1 година и 9 месеца детето трябва да показва 3-4 части на тялото и да използва фрази от 2 думи („Мамо, дай!”, „Тати, ела!”, „Виж, кола”). Речниковият запас е в размер 20-25 думи.
През втората година детето с нормално развитие показва 5 части на тялото и има речников запас от минимум 50 думи. Детето разбира и правилно изпълнява двуетапна инструкция („Влез в стаята и вземи колата.”). Детето правилно използва местоимения аз, ти, мен. Голяма част от изреченията се състоят от две думи. Към втората година детето вече е усвоило произношението на звуковете ф, в, т, д, н, х. Съскавите звукове (с, з, ц), шушкавите звукове (ш, ж, ч) и сонорните звукове (р, л) обикновено се пропускат или заменят.
На 2 години и 6 месеца малчуганът повтаря две цифри в правилна последователност, има формирана представа за понятията „едно” и „много”. Детето разбира обозначавани действия в различни ситуации („Покажи как се скача, как се бяга”). Разбира предлози в познати конкретни ситуации („На какво спиш?”).
На 3 години речниковият запас се състои от 250-700 думи. Детето може да съставя изречения от 5-6 думи. Овладяно е множественото число на съществителните имена и глаголите. Детето казва името си, както своя пол и възраст. Вече има разбиране за някои прости предлози и изпълнение на инструкции от типа „Сложи кубчето под столчето”, „Сложи кубчето на столчето”. Използва в изречения прости предлози и съюзи. Детето разбира прочетени кратки разкази и приказки с картинна опора и без такава. Може да оцени собственото си и чуждото произношение. Интересува се и задава въпроси относно значението на думите. Докъм 3 години и 6 месеца усвоява правилния изговор на звуковете к, г, с, з, ц, дз.
В речта на четиригодишното дете вече се срещат сложни съчинени и сложни подчинени изречения („Ние с мама отидохме в гората и донесохме от там гъби.”, „Татко ходи на работа, защото е голям.”). Използват се все повече предлози и съюзи (какво, къде, колко). Речниковият запас e между 1500 и 200 думи, в това число и думи, означаващи времеви и пространствени понятия
През петата година детският речник се увеличава до 2500-3000 думи. То активно използва обобщаващи думи (дрехи, плодове, животни, превозни средства, мебели и т.н.). Назовава голям кръг от предмети и явления от обкръжаващия го свят. Знае наименованията на професиите. В думите вече отсъстват пропуски и  замени на звукове и срички, като за изключение се считат някои трудни непознати думи (ескалатор). В изреченията се използват всички части на речта. Детето е овладяло всички звукове на родния език, включително шушкавите звукове ш, ж, ч, дж и сонорите л, р,  и правилно ги използва в речта си.
Детската реч-етапи на формиране от 5 до 7 годинкиВ периода от 5 до 7 години речникът на детето се увеличава до 3500 думи. В него активно се натрупват образни думи, изрази и  устойчиви словосъчетания. Усвояват се граматичните правила за изменение на думите и свързването им в изречения (съгласуване по род и число, правилна употреба на времената на глаголите). Детето може да образува качествени прилагателни (маса от дърво – дървена маса). Познава децата на животните (кравата има теленце, овцата има агне). Преразказва точно и последователно без картинна опора, като е способно и да извлече поука от разказ. Различава фините акустични разлики между близки говорни звукове (звучни - беззвучни съгласни, съскави – шушкави звукове) и умее да изговаря някои скоропоговорки. Усвоява се и изговорът на струпани съгласни в думата, както и сложната сричкова структура („пеперуда”, „благополучно” и др.). В този период детето активно наблюдава за явленията на езика, като се опитва да обясни думите според тяхното значение и дори размишлява по повод рода на съществителните. По този начин малкият голям човек развива слуховото си вербално внимание, паметта, логическото мислене и другите психологически процеси, необходими за по-нататъшното му развитие и неговото успешно обучение в училище.