Езикът, по който детето ни говори

Родителите изпитват все по-голямата нужда да разберат тайния свят и тревогите на своето дете и желание да разпознават езика, по който ни говори то.

Няма разглезено дете –има дете, което е преситено  с играчки и развлечения, нокоетоезагубилоспособносттадаимсерадва, способносттадагозадоволяваизпитанатарадост. По-късновместоиграчкатащемуомръзватбързоихората, ивръзкитестях. Иколкотоколичеството внимание/играчки/прищявки расте –толковарастеираздразнителносттаоттовадаимаш, аданетедокосваистински, онова, коетоимаш.

Няма послушно и кротко дете –имадетевдепресия. Дете, коетопотискачувстватасиотстрах, четенямадабъдатпонесени адекватно. С времето става все по-послушно и затворено, често с отличен успех в училище. Дете, което е в опасност и което все повече запушва вътрешната си жизненост, превръщайки се в сериозен и хвален за доброто си възпитание възрастен.  Свреметотосамо ще осакатява всеки породил се импулс, особено негативните. Няма да може да понесе собственото си усещане за гняв, ще се страхува и ще чувства вина от гнева си, както някога не са го приемали спокойно и родителите му.

Няма манипулиращо дете –имадете, което се чувства несигурно и тества границите ни. Несигурността идва от чувството, че не усеща стабилността, която да го хване. Стабилност, която може да ограничава, но и да дава сигурност и защита. Чрез здравословните си граници ние като негов родител му преподаваме най-важния урок –дасегрижизасебесииданепозволявадагомачкат. Дорихората, коитообича. Такатощепораснегрижовениподкрепящсебесивъзрастен.

Няма агресивно дете –имадетевопасност.  Дете, коетопознаваотсобственопитенергията на насилието и в безсилието си да се справи и освободи от нея я пренася на по-слабите от него деца или животни.  Агресиятаудететовинагиговори, четосечувствазастрашено. Когатонямадругначиндаполучишвниманиеимъмренетоевнимание. Всякадетска агресия крещи за липсата на обич –несамокъмдетето, аивсаматаатмосфера, вкоятоживее.

Няма страхливо дете– има неподкрепено дете. Дете, което твърде рядко е усещало подкрепата на родителите си за своите не/успехи и тяхната вяра в него. Дори, когато губи. Особено тогава. Дете, което усеща тревогата на родителите си от големия несправедлив/жесток/опасен/заразенит.н. святитовапосявавнегоплахостдапосрещановотовживота(товазанегоможедаозначавадетскатаградинаи/лиучилището). Представата на родителя за света и него самото се запечатва в детето до края на живота му, това са "тухличките" на неговата/нейната личност и това се превръща в начина, по който то гледа на себе си и света.

Няма ревнуващо дете –имадете, коетонеесигурно в своята стойност за родителите си. И това няма нищо общо, с факта, че често то е най-важното нещо в живота ни. Дете, накоетомулипсваединияилидваматародители, доритедасавкъщи, надивана. Дете, коетоепринудено твърдеранодапораснеидасегрижи за родителя (обикновено майката). Точно като партньор. Показвайки му, че сме (много важно!!!) грижещи се за себе си, то се учи, че партньорството не изключва да се грижиш за себе си. Напротив –дапоставиисебесисредхората, закоитодасегрижи. И че да обичаш някого, не означава да го заключиш в клетка. По този начин то се учи да не гледа на бъдещия си партньор/ка като на своя собственост, а изпълнено с доверие.

Страховетена децата са истински и реални, независимо, че за нас, възрастните изглеждат нелепи и дребни. Отмагическотодетскосъзнаниетесепреживяваткатоистинскистраховеиоставятсвояотпечатъкзацялживот.

Тук има възможност да изпитате раздразнение или вина. И това е напълно разбираемо. Напомняме,  че най-добрия родител е не - онзи, който не допуска грешки, а онзи - който успее да ги види и избере какво да направи с тях.

Това, че изчетохте този текст до тук неминуемо показва, че обичате и искате да разбирате и подкрепите детето си. Просто понякога не знаем…какдагопреведемнанеговияезик.

P.S. А вие какво дете сте били?

                                                                                                                   Източник: http://psychotherapy.alle.bg 

Може би ще Ви е полезно и това: « Контакти Терапевтични методи »