Статията е насочена към родители, които чувстват промяната...

Защо все още се мълчи за Децата на новото време

Все повече в развитите страни се говори за особеностите на съвременните деца – децата на новата цивилизация, качествено отличаващи се със своето поведение и психологически характеристики от приетите норми. Много често същите карат своите родители и педагози да се чувстват като в „задънена улица”, карайки ги да изпадат в недоумение. Какво означава това – грешки във възпитанието или вродени качества на характера? 
Подобни деца започват масово да се раждат към началото на 70-те години, като отличителната им черта, както твърдят някои автори, е наличието на синьо-фиолетова аура, научно доказано чрез най-новите технологични методи . 
Появата на по-различните деца отбелязват педагози, възпитатели, учители, детски лекари, психолози и родители по цял свят.
 „Какви са те , децата от новото поколение ?”

  Преди всичко ,  за Новите Деца е характерна необикновената осъзнатост от най-ранна възраст, също така и крайна целеустремености настойчивост при получаване на желаното ( понякога премнаваща в инат). Силно развита интуиция, горд и свободолюбив характер, завишено усещане за собствената значимост и ценност; категорично неприемане на догми и остаряли системи на образование, отказ да се подчиняват на груб натиск (срещащ се при авторитарния стил на възпитание); хиперчувствителност към фалш, лицемерие – всичко това отличава Новите деца.  Понякога същите имат развити екстрасензорни и целителски способности, но не всички, при някои тези способности са в латентно състояние, (между прочим при повечето хора го има това състояние) особено ако детето расте в неблагоприятна обстановка. Добавете към всичко това и често приписваната на Новите Деца хиперактивност  и синдром на дефицита на внимание, като в същото време нивото на техния IQ е доста по- високo от нормите(около 130 и нагоре). Подобно IQ преди 20 години се е отбелязвало в един  от 10 000 случаи и се е считало за гениалност!

Новите деца изискват съвсем  нов подход относно развитието, възпитанието им и образователните потребности, а за родителите на такива деца са им нужни нови начини на взаимодействие с тях .

Те се отличават още от самото раждане. 
Не считайте, че характерът на детето се формира постепенно. Те просто се раждат различни и това се забелязва още от първите минути на раждането им.

„По-настоящем децата действително са някак си различни...”, разказва майка на 2 годишно момченце. „Още от бебе той беше абсолютно различен в сравнение с по-големия му брат на същата възраст. Създава се впечатление, че по-малкият вече се е родил с ясното усещане какво иска и кой е той.Често се случва, че не може да му въздействаш, не възприема родителските забрани, не възприема родителския авторитет. Усещам, че мога да му навредя повече, ако използвам натиск и той ще загуби доверие в мен. Можем да се разберем, само ако  уважавам него и неговите желания. Ние взаимно се учим един от друг...” 
Забележителното е, че всички Деца от Новото Поколение имат една характерна особеност: от самото им раждане техния поглед е изразителен с усещане за осъзнатост. Макар че в медицината  новородените се описват  с блуждаещ поглед: те просто физически не са способни да се съсредоточават и да задържат погледа си върху някакъв предмет; околните предмети новородените ги виждат като размити петна, и за какъв осъзнат поглед може да става дума! Въпреки това Новите деца променят вече предствата за това.   Достатъчно е да се вгледате в неговите очи и ще ви впечатли този дълбоко проникващ осъзнат поглед. Майките на такива деца казват: „Дали да вярвам или не, че детето ми е различно, но никога няма да забравя неговия ясен, спокоен и мъдър поглед след раждането му. Такъв поглед никъде и у никого не съм виждала”. Именно след този „рентгенов” поглед родителите разбират, че в семейството се е родило необичайно дете.

Според последните изследвания – около 90% от новородените днес са притежатели на основните характеристики на Децата на Новото Време.


Хиперактивност или особености на възприемането?

Децата на Новото Поколение се държат доста неприемливо от гледна точка на възрастните. Подобно поведение много често се възприема като проблематично. Психиатрите все по-често им поставят диагноза ММД (минимална мозъчна дисфункция), СДВ (синдром за дефицит на внимание), също така и аутизъм. Педагозите ги считат за неуправляеми, а възпитателите за прекалено разглезени.  
Все пак е важно да се отбележи, че не всички съвременни деца имат прояви на тези диагнози. 
Истинският синдром за нарушаване на вниманието се отличава с това, че детето действително не може да се съсредоточи на определена дейност или предмет за повече от 5-7 минути. А новите деца, ако действително са заинтересовани от нещо, могат да се занимават с това с часове. Проблемите с вниманието се появяват само когато на детето му е скучна формата на  подадения материал и хлапето просто не е заинтригувано. По този начин децата „излизат” от реалността и се пренасят във вътрешния им свят, където е много по-интересно и по-спокойно.  
Много често такива деца проговарят доста късно- след 3-4 годишна възраст. И докато настъпи този момент те предпочитат да общуват с родителите си чрез очен контакт или телепатично.От гледна точка на медицината това се счита като отклонение от нормата. Често при подобни ситуации им поставят диагноза „аутизъм”( в същото време докторите изпитват недоумение, защо липсват другите типични за аутизма симптоми и в поведението на детето има прояви на противоречащи за тази диагноза показатели).

Всъщност при  новите децата се наблюдава много силно  развита епифиза (Пинеалната жлеза (corpuspineale), или епифиза, е малко образувание, което се отнася към междинния мозък.По форма прилича на шишарка с размери от няколко милиметра, леко приплесната в предно-задна посока. Епифизата достига своето пълно развитие към седмата година от живота, след което се подлага на бавно обратно развитие. Тя е обвита от тънка съединителнотъканна обвивка, от която в дълбочина проникват преградки, които я разделят на делчета)

По последни данни именно тази жлеза отговаря за способностите на човека към телепатия и ясновиждане. Благодарение на тази особеност, децата  много лесно общуват с хората. Проблемът възниква само когато възрастните започват да се съмняват във възможностите на този начин на комуникация и ги считат за анормални. 
Много често на съвременните деца се приписва диагноза хиперактивност . При реалната хиперактивност детето не може да контролира своята моторика и да се спре, когато трябва. Същият е в постоянно движение, но движението е безсмислено. Подобно дете много трудно може да контролира поведението си. «Хиперактивността», която се приписва на  някои деца,  обяснява различния строеж на мозъчната им структура.   При тези деца енергиийните канали функционират по такъв начин че им позволяват много по-бързо да обработват постъпващата информация, за разлика от начините с които сме свикнали. 
Още една характерна черта за тези деца е цялостното образно възприемане. Тези деца могат с мълниеносна скорост да хващат огромни реални взаимовръзки, както и текстове. Подобен вид мислене става от 400 до 2000 пъти по-бързо за разлика от обикновеното мислене, което се движи от мисъл към мисъл от дума към дума.
Този факт обяснява невероятните резултати при IQ тестовете. Още един интересен факт е, че тези деца използват 10-14% от мозъчните си ресурси, на фона на другите хора, които използват 6-7%.
Затова много често, когато възрастните разговарят с децата, задават им въпроси, децата бързо  отговарят и превключват на друга тема , за която събеседника само се е канил да помисли. И това невероятно високо ниво на енергия и интелект постоянно търси начин на изява в действия. Техният мозък обработва информацията със скоростта на светлината. Но ако самите деца , или възрастните около тях, не могат да  намерят приложение на тази енергия, на хлапето му става изключително скучно. Затова за тях е изключително важна възможността за самоизразяване чрез творчество, познавателна активност или физическа активност.Тези деца са тук за да действат! Тази енергия е стремеж за по-бързо и по-пълно изживяване на живота с реализация на целият  огромен творчески потенциал. И сега само си представете, колко търпеливи трябва да бъдат тези деца към околните, когато същите не отговарят на тяхната скорост.! 
Доминиране и на двете полукълба на мозъка и проблемите в училище.

Любопитното е, че в последно време се отбелязва рязко увеличаване на количеството деца с доминиращо дясно полукълбо на мозъка, което не винаги е съпроводено с доминиране на лявата ръка. То ест ако такова дете (с доминиращо дясно полукълбо) е и левичар, може да се каже, че при него доминира дясното полукълбо. Но статистиката позволява да се предположи, че все повече от съвременните деца в равна степен ползват както лявото така и дясното полукълбо на мозъка. Което означава, че логическото и образното мислене у тях е уравновесено. Те се справят както с технически задачи така и със задачи изискващи фантазия.
Независимо от тези изключителни способности, успеваемостта на Новите Деца в училище може да бъде много ниска!
Отказвайки да губят време и сили за материал, който се подава с остаряли методи, тези деца просто се „самоизключват” от учебния процес. И в крайна сметка им окачват етикет за трудно обучаеми. При такъв подход към тях, те много лесно зарязват ученето, училището, могат да напуснат университета даже без да са  завършили стандартното обучение.
На Новите Деца с тяхната „спирална” логика и образно възприемане им е необходимо кардинално обновяване на образователната система. Докато не се промени ситуацията ще продължат да им „лепят” грешни диагнози като „хиперактивност”, „минимална мозъчна дисфункция” и „нарушаване на вниманието”. 
Много е важно родителите да осъзнаят, че съществуващата образователна система, за съжаление, не може да удовлетвори реалните потребности на тези деца за знания, и не способства за развиването на техния потенциал. Настоящата образователна система се е създавала при други условия, отговарящи на други изисквания и трудно може да бъде реформирана и преобразувана. Затова обръщайте огромно внимание училището да не отблъсне интереса на детето  към заниманията и изобщо към обучението. Правете разлика между получаваните в училище бележки и вашата лична преценка на знанията на детето ви. 
Бихме ви посъветвали да се запознаете с обучителни методики, които обръщат индивидуално внимание на личностното развитие на всяко дете. Хубаво е да се работи  в смесени групи, деца от различна възраст, защото отдавна е забелязано, че децата се учат един от друг. Преподавателите да имат само организираща и наблюдаваща роля и да се намесват само по молба на обучаващия се, когато същият има някакви затруднения. Детето само да избира с какво и колко да се занимава. Подобен подход предоставя пълна свобода на действията и предполага следване на естествените наклонности на ученика, като благоприятства развитието му.
Новите деца и лекарствената терпия. 
Много родители вече забелязват, че при взаимодействие с Децата от Новото Поколение не успяват да преправят „трудните” им качества. Като решение трябва само да  разберете, защо детето  иска да постъпи по този начин, а не по друг и да се намери обяснение на образа на неговите мисли и действия – в това е скрит ключът за успешно взаимодействие. 
Трябва да се има предвид, че Новите Деца притежават повишена чувствителност към колективната среда, в която живеят (било то семейството, училището или цялото общество).  Тази чувствителност е част от тяхната енергоинформационна структура, която прецизно изчита енергийните полета на околните. Тези деца са обкръжени от хора и чувстват всички техни болки, страдания, неуредици в семейството и прекарват всичко през себе си . Установено е, че след целодневно общуване било то в детската градина или в училище, към края на деня се блокират енергийните центрове на тези деца и те стават ревливи, капризни за известно време, докато не се възстановят. Родителят в този момент може да помогне на детето си да се освободи от насъбралият се „боклук” чрез разбиране и търпение. 
Тази свърхчувствителност дава на децата възможност да се настройват според преобладаващото ниво на съзнание в тяхното обкръжение. И за съжаление точно тази възприимчивост може да способства за саморазрушението на детето, ако същото за по-дълго време попадне в негативна среда.
Децата действат не само като огледално отражение на отношенията на хората около тях, но и като мощни проводници на енергия. И ако те самите стават нестабилни под въздействие на прекален негативзъм това води до сериозни проблеми у тях.
Много често тези проблеми се изразяват в хиперактивност, неуправляемост или болест. По този начин детето сигнализира, че нещо не е наред. За съжаление при подобни ситуации родителите нерядко считат, че приемът на лекарства е единствения начин детето да бъде накарано да учи, да се развива и да се поддържа някакъв ред в дома.
Лекарите изписват лекарства като амфетамини за деца с разстройства на вниманието и хиперактивност . Същите се изписват и на деца , които се съпротивляват на възпитателната система и не се подчиняват на законите.
Амфетамините -  това са група лекарствени препарати, отнасящи се към наркотичните вещества. Те не предизвикват пристрастяване и затова се счита, че уж са безвредни (което все още не е доказано) , но от друга страна същите притъпяват творческите способности  и интуицията. След приемането им е по-лесно децата да бъдат управлявани, но за съжаление страда интелекта. Затова много важен съвет за родителите: даже и да ви е трудно да се справяте с детето , преди да се доверите на лекаря и да започнете медикаментозното лечение, поставете на кантар всички за и против.

За радост, положението вече бързо се променя. Днес много представители на алтернативната медицина успешно работят с Новите Деца с помоща на диети, хомеопатия, фитотерапия, хиропрактика, хипотерапия и много други. 
Също така е много важно да се работи и с родителите. Много често смяната на околната среда дава добри резултати. Но няма никаква гаранция, че новата ситуация ще бъде по-добра от старата. Ако не промените положението в самото семейство (вътрешни дразги, недоразумения, обвинения, злословие) външните промени няма да са много ефективни.

И в края една илюстрация по темата: Момиченце на възраст 1 год. и 9 месеца можела да казва само 4 думи, на 2,5 години-6-9 думи. Невропатолозите предложили детето да бъде лекувано с много силнодействаща лекарствена терапия; като поставили диагноза „мутизъм”(липса на реч). Но майката взела друго решение. След като успяла да намери причината за проблема  в самата себе си (гняв и обида към бившия съпруг заради трите бракоразводни дела; майката приела ситуацията чрез опрощаване на нанесените и обиди), момиченцето в рамките на 1,5 месеца  проговорило, като съставяло изречения от 4 думи. (лекарства през този период не са приемани). Трудно е да си представите как би се отразила употребата на психостимулатори на това дете.

превод от руски

По материали в интернет