ХИПОТЕРАПИЯ

Помогни ми, конче! Лечебна езда

 

Конна езда и хипотерапияСъществуват две направления в лечебно рехабилитационното въздействие на хипотерапията  физическа (когато специално подбрани упражнения тренират определена група от мускули) и психологическа рехабилитация (т.е корекция на психоемоционалната област).

Хипотерапията развива физическата активност на детето, способства за възстановяване на нарушени функции, подобрява или въстановява изгубени навици, помага за формиране на нови такива.Всъщност  лечебната езда е вид лечебна физкултура, където в качеството си на спортен уред е самия кон. При езда, както никъде другаде, се раздвижват абсолютно всички групи  мускули на тялото. И това става съвсем рефлекторно, защото движейки се заедно с коня, ездачът е принуден да пази равновесие, за да не падне. По този начин се активират не само здравите, но и засегнатите мускули на тялото. Още повече, детето изпитва огромно желание да седне на коня, да се почувства ездач, да преодолее страха, да придобие сигурност, да прояви своята воля и решителност.

За дете, имащо психологически проблеми, самото положение  върху коня е от изключително значение за него - нали големите мама и тати са долу, а то е отгоре! Конят по време на хипотерапевтичните занимания се явява посредник във взаимоотношенията между ездача и инструктора , конят е съществото, на което детето изпраща своите команди и именно поведението на коня показва на детето причинно-следствената връзка (аз командвам, конят изпълнява) . Хипотерапията спомага при рехабилитация на деца с различни нарушения в умственото развитие, като намалява чувството за тревога и развива самостоятелност. Конят постоянно изисква внимание към себе си, а това развива способностите на човека за адаптация към реалността. 

Неуправляемите деца са децата, чието поведение в къщи и в училище бележи отклонения от общоприетите норми. Независимо от интелектуалното развитие и нестандартното поведение, негативните реакции на околните  карат тези деца да се чувстват като неудачници; те са готови да губят. Такова дете изпитва дълбоко униние, упадък на духа, има пристъпи на лошо настроение. Девиантното поведение може да е опит за привличане на внимание, желание за доказване на собствената значимост пред околните или обратното - желание за мъст за собствените неуспехи.  Общуването с конете и леката  работа в конюшнята, дава възможност на такова дете да получи удовлетворение от свършената работа, да усети необходимостта от грижа и съпричастност към друго живо същество.

За деца с изоставане в психологическото и интелектуалното развитие, конната езда е великолепен шанс за придобиване на вяра в собствените способности. Удивителното е, че независимо от личните проблеми в развитието, тези деца успяват да догонят стандартните нива на развитие. Когато са на коня се чувстват способни и силни в управлението на това интелигентно животно. Това още веднъж доказва, че психологическите проблеми могат да бъдат постепенно изчистени след като детето попадне в нестандартна ситуация

Умствено изостаналите деца изпитват най-големи затруднения в разбирането на причинно-следствените връзки.Тяхното мислене е конкретно. За тях е много сложно да пренесат натрупания опит в решаването на определени задачи в нова житейска ситуация; те лошо разбират речта на околните.  И разбира се, в ежедневния живот тях не ги включват в спортни игри. Целият им живот е съпроводен от тежкото чувство за непълноценност.  Конната езда до някаква степен компенсира тази ситуация, дава им възможност да постигат успехи , да се сприятелят с добрия и отзивчив на ласки кон, като речево общуване при тази връзка не е нужна. Социалните аспекти на конната езда дават големи възможности за възпитание и формиране на добри маниери, учат децата да слушат инструктора, да използват речта за общуване, да побеждават и да приемат спокойно загубата.

Деца, стардащи от аутизъм  живеят в свой свят, обграден от външния, и не могат пълноценно да общуват с обкръжаващия ги свят. За тези деца е характерен необоснования страх и затруднения при използване на речта в общуването. Но от друга страна такива деца охотно подражават, занимават се със спорт и други дейности, които не изискват речеви контакт. Активната дейност и многократните повторения на движенията помага на тези деца да избегнат страховете си, да отвикнат от неосмислени движения. Любимото занимание развива интелекта и откроява техните способности. Конната езда е отлична възможност за тях.

Конната езда ще помогне и на деца с атаксия (тежко нарушаване на двигателната координация) , която се проявява в неустойчива походка,тремор на ръцете и може да съпътства детски церебрален паралич, разсеяна склероза. Тъй като подобно заболяване развива чувство за несигурност, незащитеност, постоянен страх от падане, детето ще бъде обучавано да преодолява страха, лека полека да развива вяра в себе си.

ДЦП – тежко заболяване на централната нервна система, когато на детето му е трудно да управлява своите ръце и крака. Често това са деца с понижен интелект. Но и децата с нормален интелект изпитват затруднения при общуването. Даже и най-простите движения за дете с ДЦП са доста трудна работа, така че придобиването на навици е огромна победа за детето. Тренирайки постоянно „непослушните” мускули, задържайки крайниците в определена поза,  ездачът с ДЦП може да се справи с множеството безполезни и неконтролируеми движения. Ако ездачът седне на седлото с помоща на инструктора по най-удобния за него начин, той по-лесно ще управлява мускулите на главата и гърба и с времето те ще станат по-стабилни. За дете с ДЦП му е трудно да държи гладък повод , затова се използват поводи с възелчета. А специалните стремена ще спомогнат на краката да не се хлъзгат.

Независимо от всеобщата имунизация, полиомиелитът все още е срещано заболяване. Усложненията обикновено се проявяват или в пълна неподвижност, или в парализа на крайниците. Парализираните крайници са напълно безжизнени и никакви упражнения не могат да възстановят мускулната дейност.  За деца с подобно заболяване конната езда е от голяма полза. В процеса на заниманията не само се укрепват здравите мускули, но и се задействат поразените неподвижни мускули.  Подобрява се кръвообращението, вследствие на което се заздравява костната система и кожата.

Конната езда е полезна и за деца с нарушения на зрението и слуха. Само че начините на обучение на такива деца са различни: за глухите деца е ефективен способа на подражанието, а за слепите – ясни инструкции и многократни повтаряния. За слепите деца даже е необходимо инструкторът да разказва и описва всичко наоколо. За децата със слухови и зрителни нарушения е много трудно да действат сами, те се възприемат като неуспешни. Коната езда дава на такива деца това, от което са лишени: емоционална приповдигнатост и радостно вълнение при постигане на целта.

С помощта на квалифицирани инструктори и специални приспособления конната езда е възможна при мускулна дистрофия, при паралич на краката и даже при отсъствие на крайници. За такива деца конната езда е особенно радостно преживяване, защото това е начина, по който те придобиват недостъпната за тях свобода в движенията. Всяко от тези деца си има лични проблеми, така че е необходима предварителна консултация с физиотерапевт, който ще даде насоки за работа. Ако инструкторът-хипотерапевт следва тези инструкции, ездачът ще се чувства уверено и това ще укрепи неговата вяра във физическите си способности.

Не се бойте да се доверявате на професионалистите: конете, които работят с децата са подбрани и обучени много взискателно. Животните, които участват в хипотерапията не се стряскат от шум, викове и резки движения. Те са напълно здрави, спокойни, добронамерени и няма да навредят на ездача.

Лечебната конна езда е незаменима при психически заболявания и при физиологическа рехабилитация. При хипотерапията настъпва укрепване и тренировка на мускулите на детето , подобрява се координацията на движенията и пространствената ориентация, стабилизира  се емоционалното състояние на детето, повишава се нивото за личностна самооценка. Детето се научава да контактува с обкръжаващите го хора: с другите ездачи, треньора и т.н. Родителите възприемат измъченото от болестта дете по друг начин, защото виждат в него огромната промяната и личната независимост. Щом детето умее да управлява това огромно и красиво животно, значи то не е безпомощно и заслужава уважение.